Над 800 000 български пенсионери живеят с по около 500 лева на месец
Минимална пенсия от 523 лв. взимат 406 328 българи, а още 407 774 души вземат под тази сума, демонстрира информация в Национален осигурителен институт, представен от " 24 часа ".
При общо 2 040 778 пенсионери това значи, че съвсем всяка втора пенсия е допустимо най-ниската. При това на фона на няколкото нараствания, които се случиха през последните години.
Ако погледнем статистиката, е видно, че хората на минимални пенсии са били надалеч по-малко през годините обратно. През 2012 година това са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, с цел да стигнат своят връх през 2021 година, когато са 932 005. Все отново през идващите години се следи лек спад в броя на най-бедните пенсионери, най-много поради преизчислението на пенсиите през октомври 2022 година Тогава над 892 хиляди души получиха нарастване. То извади и част от пенсиите за трудова активност над минималната пенсия.
Държавата е доплатила 104 854 729 лева месечно, с цел да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, демонстрира последният годишник на Национален осигурителен институт. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и по този начин действителните суми на хората изоставаха.
До левче на месец страната е доплащала на над 2458 души. Още толкоз са с бонус сред 1 и 2 лева, с цел да стигнат минималната пенсия.
На 714 618 души обаче не са им стигали над 30 лева за минимална. Само за тях страната всеки месец е доплащала над 103 млн. лева
През 2012 година минималната пенсия бе 136,08 лева, а през днешния ден е 523,04 лева и доближава като размер междинната. От 1 юли швейцарското предписание ще я вдигне до 580,57 лева, само че отново ще е най-ниската в Европейски Съюз.
В множеството останали членки обаче моделът е друг. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва въобще няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се дефинира по отношение на стажа - колкото по-дълъг е той, толкоз по-висока е сумата, която заплаща страната.
В Чехия няма закрепена минимална пенсия, а е равна на най-малко 10% от междинната месечна заплата.
В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.
При общо 2 040 778 пенсионери това значи, че съвсем всяка втора пенсия е допустимо най-ниската. При това на фона на няколкото нараствания, които се случиха през последните години.
Ако погледнем статистиката, е видно, че хората на минимални пенсии са били надалеч по-малко през годините обратно. През 2012 година това са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, с цел да стигнат своят връх през 2021 година, когато са 932 005. Все отново през идващите години се следи лек спад в броя на най-бедните пенсионери, най-много поради преизчислението на пенсиите през октомври 2022 година Тогава над 892 хиляди души получиха нарастване. То извади и част от пенсиите за трудова активност над минималната пенсия.
Държавата е доплатила 104 854 729 лева месечно, с цел да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, демонстрира последният годишник на Национален осигурителен институт. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и по този начин действителните суми на хората изоставаха.
До левче на месец страната е доплащала на над 2458 души. Още толкоз са с бонус сред 1 и 2 лева, с цел да стигнат минималната пенсия.
На 714 618 души обаче не са им стигали над 30 лева за минимална. Само за тях страната всеки месец е доплащала над 103 млн. лева
През 2012 година минималната пенсия бе 136,08 лева, а през днешния ден е 523,04 лева и доближава като размер междинната. От 1 юли швейцарското предписание ще я вдигне до 580,57 лева, само че отново ще е най-ниската в Европейски Съюз.
В множеството останали членки обаче моделът е друг. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва въобще няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се дефинира по отношение на стажа - колкото по-дълъг е той, толкоз по-висока е сумата, която заплаща страната.
В Чехия няма закрепена минимална пенсия, а е равна на най-малко 10% от междинната месечна заплата.
В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ